Диляна Гергова - да уловиш магията на портрета

Dilyana Gergova


Магията на портрета. Това са първите думи, които изплуват в съзнанието ми, когато се сетя за теб :)
. Разкажи ни от къде се породи любовта ти към тази фотография?  

Dilyana Gergova

Любов е много точно използвана дума в случая. ;) Не съм се влюбила във фотографията изведнъж, лудо и всеотдайно. Всъщност, в началото използвах снимането на хора единствено като средство да пречупя себе си, за да стана по-общителна. И тъй като не съм комуникативен човек, а пък  това е необходимо качество, открих, че е много по-лесно да разговарям с хората, когато те се притесняват повече от мен. А бъдете сигурни, когато сте пред обектива, се притеснявате повече от мен. И така, след известно време осъзнах, че да общувам с хората, които снимам (и не само), е изключително приятно и към настоящия момент мога да твърдя, че обожавам да снимам хора. Няма по-зареждащо и наситено с емоция преживяване.


Какво в хората те впечатлява и вдъхновява? 

Всичко – погледа, жестовете, движението. Искам, когато погледна готовия кадър, да видя душата на човека. В много случаи не ми се получава. 


Кое е усещането, което искаш да предадеш чрез портрета?

Определено се старая да предам чувственост на портрета – било то чрез езика на тялото, било то чрез погледа. Жената може да изглежда красива по милион начина, без да бъде агресивно провокативна. Харесва ми нещата да бъдат показвани с малко повече подчертана женственост за сметка на откритата предизвикателност.
  

Кое според теб е по-важно - фотографа да изрази собствените си емоции и усещания чрез модела или по-скоро душевността и емоцията на човека, когото снима?

Dilyana Gergova


В една снимка винаги има по малко и от двете страни. В крайна сметка, за да се сработите, трябва да постигнете синхрон. Ако имате прекалено големи разминавания в разбиранията, вероятността да не ви се получат нещата е по-голяма. Хубаво е предварително и вие, и модела ви да сте наясно какво може да очаквате един от друг. Естествено, настроението на снимащия оказва по-силно влияние и при подготовката, и по време на самото снимане, а след това при постобработката. Затова един модел, сниман от няколко фотографа, ще изглежда по различен начин на снимките на всеки един от тях. Човек пречупва снимката през собствените си представи за красота.


 

Трябва ли фотографа да има ясна идея и концепция преди да излезе да снима портрет или по-скоро да се отдаде на случайността, да „импровизира“? Как протича подготовката за един снимачен ден?

Колкото по-добре се подготвиш, толкова по-малко вероятно е да стане гаф и да не се получи желания резултат. На мен ми допадат и двата типа снимане – този,при който предварително си изяснил всичко, което ще гониш и този, при който се пускаш по течението и правиш по-изчистени и непринудени портрети.

 

С какъв тип светлина предпочиташ да работиш – естествена, със светкавици или и двете? 

С естествена, макар че понякога се налата и със светкавица. Като ми омръзне да снимам навън, вероятно ще се преориентирам. :D


От скоро имаш и своя „работилничка за портрети“ – Икиндия. Разкажи ни повече за концепцията, символиката и значението на тази дума? 

Dilyana Gergova

Идеята на Икиндия е освен работилници (които няма да са само портретни) е да има кратки съвети, полезни идеи, обяснения как са постигнати конкретни резултати. Така, когато изпаднеш в дупка и не ти се снима, да може да се мотивираш да пробваш нови неща.
Иначе с думата „икиндия“ се означава времето късен следобед, преди залез. Много хора обичат да снимат по икиндия. Аз съм един от тях.


От къде си се учила, кое те вдъхновява, имаш ли си любими фотографи?

Вдъхновение може да дойде отвсякъде: книга, филм, песен, картина и т.н. Следя много автори, което естествено ме мотивира и мен самата да снимам. Когато виждаш какви красоти сътворява човешкото въображение, ти се иска и ти да надскочиш себе си. Едни от най-любимите ми фотографи в областта на портрета са: Oleg Oprisco, Igor Burba, TJ Drysdale, Dmitry Rogozhkin, Margarita Kareva, Katerina Plotnikova, Alessio Albi, Marina Nazina.




Много фотографи залагат повече на постобработката. Според теб има ли съществено значение за крайния резултат?

Постоработката също е начин да оставиш част от себе си в снимката и за мен има голямо значение за крайния резултат, откъм настроение, което искам да предам. Естествено, от нищо - нещо не става, но смятам, че няма лошо човек да развихря въображението си и в това направление.



Каква техника ползваш? Използването на кои обективи би препоръчала за портрети и защо?

Като марка – Canon, а като обективи – 85мм и няколко по-широки. Все по-често ми се иска да хващам по-голяма част от заобикалящата ме среда и затова си взимам и нещо широкоъгълно с мен, когато снимам. 85мм пък ми позволява да правя портрети в близък план, без да стресирам хората, навлизайки им в личното пространство.

 

Какво би посъветвала читателите на нашия сайт и тези, които тепърва навлизат в дебрите на фотографията?

Да се забавляват, да не спират да се учат и да снимат спрямо собствените си разбирания за красота. Винаги ще има хора,които не харесват снимките ти. ;)

 

За връзка с Диляна Гергова:

Facebook - Dilyana Gergova Photography

Web site - Ikindiya

 Dilyana GergovaDilyana GergovaDilyana GergovaDilyana Gergova

Курс по фотография - начално ниво | Фотошоп за фотографи | Партньори | Контакти | Условия за ползване | Общи условия |