Пламена Милева с награда от световното по подводна фотография.

Позволявам си да говоря с нея без онази излъскана официална форма „вие” не за друго, а защото от разтояние усещам, че пръска светлина. Търсачка на красота. И нещо повече – улавяща красотата. Пламена Милева е един от най-добрите подводни фотографи у нас. Наскоро тя пожъна голям успех в състезанието Red Sea World Underwater Competition в Ейлат, Израел и взе 3-та награда в категорията Fish and Fashiоn, както и една от най-престижните награди, която се дава от кмета на Ейлат – снимка върху корицата на следващия луксозен каталог и чек на стойност 2000$. Логично е да се поинтересувам за началото.

- Откога се занимаваш с фотография?

- От дете, от училище. Първият ми учител беше Александър Николов, едно от най-големите имена в българската фотография. Преди 4 години и половина хванах за първи път камера под вода.

- Кой те запали по фотографията?

- Получи се спонтанно, от самосебе си. Завършила съм Изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Художественото обучение ми даде познанието, умението и тънкия усет за изкуството, базата над която можех да надграждам други изкуства, като осъзнат творец. Но животът винаги поднася някакви изненади и заминах да живея и работя в Испания. Към края на пребиваването си там, за рождения ми ден си купих първата огледалнорефлексна камера, но започна кризата и ме уволниха от работа. Разполагах с много свободно време, а си бях уредила почивка на остров Ибиса. От снимките, които бях направила там обработих четири кадъра в черно-бяло и по препоръка на баща ми, изпратих на варненския международен фотографски салон. Съвсем неочаквано с тях , спечелих съществуващата по това време награда за дебют. Тогава разбрах, че от тук нататък животът ми ще продължи по различен начин и се завърнах в родината ми.

- Добър плувец ли си?

-Ха, и най-добрите плувци се давят. Това доказва, че да си добър не е достатъчно. Важното за мен е да се чувствам добре, да бъда в хармонична връзка с водата. Това ми осигурява и спокойствие докато снимам.

Пламена Милева- Кога разбра, че те влече снимането под вода?

- През 2010 г., по време на фотоваканция. Синът ми бе на 3 месеца, реших да му направя подводна снимка с идеята да покажа светостта на майчинството. Момичето, което избрах за модел имаше фобия от вода, но се пребори със страха си и се потопи със сина ми, пресъздавайки безупречно този момент на майчина обич и нежност.
С тази сесия аз обединих влечението си към фотографията и любовта си към водата, морето. Затворих кръга на творческите си търсения ако мога така да се изразя откривайки истинското си призвание.

- Какво е усещането с фотоапарат под водата?

- Под водата съм себе си, отваря се нещо друго в мен – истинска съм, красива съм, чувствам се като русалка в един неподправен свят. Може би за това повечето хора казват, че фотографиите ми са като от сънища, където всичко изглежда нереално... Прекрасно!

- Имаш ли много български колеги?

Малцина са тези, които се занимават по-професионално с твърде скъпото подводно фотографско хоби в България. Сред тях по-голямата част са от Варна:
- Димитър Голодов, Тодор Димитров – известен със своите over-under пейзажи, Юлиян Недев с неговата басейнова фотография, Мартин Христов, който също е носител на няколко подводни награди .

Пламена Милева- Къде намират реализация кадрите ти?

– Всеки творец се нуждае от удовлетворението, че е сътворил нещо уникално и от признанието на неговата публика. Тя се явява критерият за добре свършената работа. Тази публика за съжаление в България я няма и за това аз я потърсих в чужбина, участвайки в подводни конкурси, трупайки популярност и активи навън.

- Купуват ли твои снимки хората?

- За съжаление алтернативата за продажби тук е минимална. Както казах в родината ни липсва аудитория, която да оцени подобаващо подводната фотография. Да не говорим за тази свързана с модели под вода...
-Та тук в България съзнателно в тази насока работят само трима фотографи.

Къде имаш най-много почитатели?

–Благодарение на конкурсите завързах много ценни приятелства и познанства по целия свят. Много мои комири в подводната фотография се изказаха ласкаво за снимките ми. Голямо количество хора посещават всеки ден галериите ми във фейсбук и споделят мои снимки. Преди няколко дни получих и предложение, да бъдат поместени в сайт, заедно с най-добрите подводни фотографи в света, моя автобиография и снимки.

Пламена Милева- Скъпо ли е оборудването за подводно снимане?

- Това е жанра в който инвестициите са най-високи, а и рискът от повреда и наводняване е твърде висок.

- От кого се учиш?

- Юлиян Недев, е човека на който дължа израстването си като подводен фотограф, а с упоритостта и постоянството продължавам да надграждам знанията. Уча се в процеса на снимане, стараейки се да елиминирам отминали грешки и винаги придържейки се към креативността. Снимките на виртуозите в подводната фотография- Анатоли Белошин, Виктор Лягушкин, Рафал Макиела, Зена Холоуей, Шарон Райнис, също са пример за мен.

- Има ли школа в този бранш у нас?

- В България, не бих казала. В чужбина има много уъркшопи по широкоъгълна и макро фотография, но за фейшън фотография до сега съм срещнала само веднъж в информация. В Германия знам, че има школа за обучение на русалки, които са перфектни подводни модели.

Пламена Милева- Водите на кое море те привличат най-много?

- Червено море, спрямо това, което съм видяла до сега. В него видимостта достига до 30-40 метра, растителността и животинският свят са доста богати, разнообразни и пъстри.

- Има ли разнообразна флора и фауна в Черно море?

- Това е морето, което ми донесе славата с първата ми наградена снимка на престижния подводен конкурс Ocean Art Contest. То е екзотично и много различно от другите. Поради ниската си соленост, често пъти хората в чужбина го опиличават на сладководно езеро. За съжаление флората и фауната по многообразие не могат да съперничат на другите морета, а добрите дни, в които можеш да снимаш се броят на пръсти.

- Как се финансира една експедиция, откъде намираш пари, за да снимаш?

- Винаги когато предприемам пътуване, то е с лични средства. Когато аз и Юлиян представяхме България в качеството на отбор на световното първенство в Ейлат (Израел) , потърсихме финансова помощ от община Варна и местни власти, от едрия бизнес в България, но такава ни бе отказана.

- Коя е следващата ти цел?

- Бъдещите ми планове са насочени към международния пазар, не смятам че в България има пазар за подводно изкуство, поне на този етап.

- Най-смелото предизвикателство, което още ти се изплъзва, а мечтаеш за него?

- Бих искала да снимам рисковани фотосесии с модели сред акули, китове или делфини, за снимки на екзотични дестинации, като подводните пещери в Мексико – „Los senotes“., или да осъществя сложни фотосесии с голям бюджет и качествен екип от осветители, осигуряващи водолази, стилисти, дизайнери, гримьори, фриьори и не на последно място от много добре обучени модели, на потънали кораби сред най-красивите места по света.

- Какво мислиш за постпроцеса при фотографията?

– Абсолютно необходим, но е добре фотографът да направи максимално добрата снимка, за да може да извлече максимума от нея.

Пламена Милева- Най-куриозната случка под водата?

– Бях в Гърция, на Халкидики и в последния ден искахме да снимаме на едно островче, до което трябваше да доплуваме по повърхността, за да запазим повече въздух необходим ни при гмуркането и снимането. По средата на пътя видях огромна мида и реших да я заснема, но не ми сработи светкавицата. След няколко проби и рестартиране на техниката всичко се оправи и ние продължихме, но не след малко на колегата му стана зле. Останахме във водата на няколко метра от островчето, за да поотмине, но с това поредицата от неприятни случки не приключи. Усетих, че въпреки помпенето на инфлатора на жилетката, тя издишаше и аз бавно, но сигурно потъвах. Тогава първото, което ми дойде на ум, изрекох съвсем спонтано:
- Дръж техниката, тя е по-важна.
Оказа се, че осигурителната проволка на подводния бокс се беше увила около клапана за изпускане на въздуха от жилетката. След случката с усмивка си спомнях за тази куриозна случка.
- Ето как подводната фотография може да убие човека, мислех си аз.

Пламена Милева- Разкажи ми за наградения кадър.

Ще започна с това, че след спечелването на Оcean Art contest със снимка на момиче държащо светеща газена лампа, си дадох сметка, че за да впечатлиш журито, трябва да направиш нещо, което да ги смае. Вкарването на допълнителен светлинен източник под водата беше едно от тях. Така когато започнах да мисля върху новата композиция, с която да се представя в следващия конкурс вече имах някаква насоченост. Идеята се роди в последствие от сънищата ми. След това разгледах малко снимки и видях, колко прелестно сияят някои медузи нощем. Самата подготовка на стайлинга, беше много дълъг процес. В последствие разбрах, че предходната година е спечелила нощна снимка на момиче с медуза. Бях твърде разколебана, но мой приятел ме насърчи да не се отказвам и да продължавам да работя по идеята. Стайлинга по визията на медузата го възложих на младата дизайнерка Звезди Георгиева, а не леката задача, за вграждането на лед осветлението в роклята на наш семеен приятел- Ради Михайлов. Изключително сложна композиция, която многократно пробвахме и усъвършенствахме претърпя много промени. Тестовете на осветлението премина всички водни изпитания от топенето в легена, през басейна до морската вода. Солената и доста агресивна вода разяждаше връзките на осветлението към акумолаторите, няколкократно повреждаше елементи от веригата, няколко от лед лентите, дори ги одавихме и след това подменихме с нови, само няколко дни преди заминаването за състезанието.

- Ти си спечелила и още една награда. Как се стигна до нея?

- Да, това е третото място в категорията Fish and Fashion. За нея се предават пет кадъра, с различни постановки. Интересното в правилата на конкурса, е че нямаш право на никаква пост обработка. Позволени са единствено персонални настройки в самият фотоапарат. За хората които снимат с DSLR камери, задължително предават заедно с JPG формат на снимката и техния RAW, за да се избегнат фалшификации, а на самият фотоапарат се задава година, която ти се казва в самото навечерие на състезанието. За да достигнеш до добър краен резултат се изискват отлични фотографски умения, креативност, добра екипна работа и отдаден на идеята модел с перфектна подготовка.

- Как избра модела си?

- В България се опитахме да подготвим наше момиче. В начинанието вложихме не малко средства за изкарването на водолазен курс, тренировки в басейни и морска вода, но времето не беше достатъчно. Тогава се свързах с една известна фотографка от Израел - Шарон Райнис. Тя ми предложи няколко момичета, но на страницата и във фейсбук си харесах друг модел, с който в последствие се свързах. Тя се казваше Ellie Biel и за мой късмет се оказа един от най-успешните модели в подводната фотография. От своя страна тя ме свърза със собственика на верига магазини за бижута от най-висок клас - D&A fine jewelry ltd., който желаеше да се заснемат неговите бижута под вода в постановките с модела. Така получих и уникалната възможност да снимам бижута и диаманти под вода, на стойност между 20 000 и 170 000$. в рамките на състезанието.

- Как премина състезанието?

- Снимачните дни не минаха без перипетии и моменти, които „ могат да те изправят на нокти“. Сякаш влизам в драматична роля на филм, в който развръзката е като от холивъдски филм. Тогава удовлетворението от постигнатите резултати е пълно и изригва с небивал положителен заряд. Предвидените състезателни дни бяха три. Аз започнах с най-трудните постановки още от първия ден, докато имах все още свежи сили. Първата сесията с червената рокля мина много гладко, като че ли за да ме надъха и окуражи. Вечерта трябваше да снимам със стайлинга на медузата. За да се видят светлините, снимките трябваще да се направят на свечеряване, а нужната дълбочина за целта беше 5 метра, но подготовката се забави и снимките започнаха нощем. Момичето беше вързано с тежести за краката на разтояние от дъното, но течението беше изключително силно и снасяше моделът до самото дъно, при което аз губех рефлекса от повърхността на водата. Ситуацията стана много драматична, когато бутилката на осигуряващия водолаз се изплъзна от коланите на жилетката и тръгна да пада. Двамата останаха захапали регулаторите със зъби, повлечени от тежестта на свободно увисналата бутилка въздух. Благодадя на факта, че моделът имаше инструкторска дайвинг клалификация, не се поддаде на паниката, в която би изпаднал всеки друг вързан, за дъното, не виждащ почти нищо освен заслепяващия червен сноп светлина, който бях насочила към нея. Единственото, което и оставаше беше възможността да диша и тази алтернатива, точно в този момент, беше на път да се изпари. Разбира се след всяка драма идва и happy end. Бутилката беше върната на мястото и и то изключително с нейна помощ. Оставащите минути светлина на лед осветлението в роклята тиктакаха като часовников механизъм в главата ми. Ако сега не се направят тези снимки, постановката пропадаше, 6 месечен труд отиваше на вятъра. Следващите по малко от 10 мин. се оказаха най-успешните за цялото ми представяне като подводен фотограф на състезанието в Ейлат.

Последния ден модела получи лека травма на ухото. Така след 30 мин. чакане под водата, тя да се появи с осигуряващия водолаз на повърхността, но се наложи да излезем отново на брега, без нито един заснет кадър, тъй като момичето не успя да изравни. Седнах пред дайвинг центъра с прикрито безпокойство за изхода от ситуацията. Последен ден и още две ненаправени постановки си беше твърде обезпокоително. Чакахме около час и половина, два докато моделът се почувства по- добре и отново влязохме във водата. Трябваше да се действа експедитивно, а моделът отново го нямаше. Накрая видях как много бавно започнаха спускането надолу. Минаха още 30 мин. Пестеливото дишане можеше да ми спести още няколко атмосфери в бутилката въздух, но тяхната, на модела и осигуряващия водолаз, със сигурност нямаше да стигне. Все пак мобилизацията в този момент даде добри резултати. Имах и други идеи, които не успях да реализирам, но трябва да съм благодарна, че имах шанса да завърша и тези. Може би точно това ми дава възможност, до година да покажа още по добри резултати. Надявам се... морето е непредвидима стихия.

С обещанието да се срещнем при следващия и успех, се разделяме с Пламена, заразени с частица от нейния авантюризъм и плам. Вълнуващо и интересно е когато срещнеш човек, последвал мечтата си и разчел сигналите на съдбата си.