Ник Чалдъков по пътя към Матерхорн

Ник: Учих фотография 20 години докато придобия самочувствие, че, когато натисна копчето, ще излезе нещо. Риск винаги има и от снимката може да излезе голяма глупост. Фотографията няма научаване. Тя е тото. Животът също е тото. Стивън Xокинг е казал, че Бог си играе на зарове. Аз просто съм добър комарджия.
 

Ник: Има! Въпреки, че моите курсове са най-скъпите в България, при мен местата свършват 6 месеца предварително. В момента фотографията е много популярна поради развитието на модерните технологии и тщеславието на хората, а това съчетание е печелившо за мен! Има търсене на услугата. Изкуството фотография не е само да можем да направим красива снимка. Хубавата снимка за мен е равносилна на креватна живопис, която събира много лайкове във Фейсбук. Аз не уча на това. Аз преподавам класическа композиция, осветление и философия на фотографията. Колкото и да е добра визуално една работа, ако в нея няма душа, тя е мъртва. Има много мъртвородени сега. Аз съм един от най-популярните учители по фотография, защото имам велик дух и уча не само на фотография, а и на живот!
 
 

Ник:  Истинският живот се учи в планината. Учителят Петър Дънов е водил учениците си в Рила. Аз водя моите в Алпите. Каква е разликата? Аз ги уча на фотография и на живот. Дънов - само на живот. Животът тук в материята е важен и не е редно да го пренебрегваме. Добре е да се развиват и двете неща паралелно – материя и дух в баланс. 

„Обиколката на Монблан” (TMB) е един от най-красивите и популярни дълги трекинг маршрути в Европа. Пътят се движи на височина от 1000 до 3000 метра има е с обща дължина 200 км. Средно трениран планинар може без проблем да го мине 10 дни.

Идеята възникна случайно, както е възникнала и тази вселена. Много велики духовни учители искат да предадат важност на знанията си и твърдят че вселената е направена със специална цел от Бог, но това не е вярно. Бог е творец и в миг на вдъхновение е създал този сят без умисъл и без смисъл. Аз също така, като един малък бог във фотографията, спонтанно реших да направя TMB.
 

Ник: След големия успех на първите две изложби, който бяха подкрепени от 25 спонсора, реших, че мога. Тазгодишният ми проект е “Портрет на Матерхорн”. Реших го под влияние на един от миналогодишните спонсори, който пожела да ни субсидира за нов проект. За съжаление проектът му се видя твърде скъп и в последствие се отказа от спонсорството. Най-много обичам да ми отказват. Това означава, че нещата скоро ще се случат, ако продължиш да работиш и да вярваш в успеха си. Силите идват от правилния начин на живот и от правилното мислене. Когато си в баланс с вселената, тя ти дава. Така стана и сега. Вселената ми намери нов спонсор, който пое разходите по голяма част от проекта. Този спонсор не желае да се споменава името му и не търси светлината на прожекторите. 

Ник: Вземам със себе си и мои ученици. Така мога да предам знанията си директно в ситуация. Така преподавам. Мога да науча всеки желаещ на фотография като използвам всяка ситуация. Нямам програма или проект. Влизам в самата ситуация и предизвиквам реакция в ученика. Той се изненадва от подхода ми и се обърква. После разбира изведнъж какво е фотографията, а именно - творчество. Фотографията не е само бленда и скорост. Тя е нещо много повече. Тя е миг, говорещ за цялата история, както казва Картие Бресон, тя е философия и поезия..

Ник: Снимам това, което е най-близко до мен. Не е нужно да се качиш на Еверест, за да направиш шедьовър. Даже бих казал, че там няма да направиш нито една добра снимка, защото ще бъдеш малко изморен и няма да ти е до тези глупави неща. Аз съм лежерен и мързелив фотограф. Станах известен с моя черно-бял абстрактен арт. Само 30 снимки ми бяха достатъчни, за да получа международно и местно признание. Не е нужно да се снима много. Те снимат много и се надяват да умерят момента, а той все им се изплъзва. Аз снимам както професионалният убиец стреля със снайпера – веднъж в главата (винаги имам идея!), веднъж в сърцето (винаги имам чувство!) и веднъж - за всеки случай (това е изстрела на късмета!). Така с три кадъра застрелвам ситуацията и печеля конкурс след конкурс. Не съм участвал в конкурс, който да не съм спечелил. Ако започна да губя, ще си намеря лесно “мръсна” работа... Имам данни!

Ник: 12 мм. Дванайсет са били апостолите на Христос. Дванайсет са месеците в годината. С 12 мм влизаш близко до обекта. Имаш силен преден план и си в играта!

Ник: Казват ми, „Имаш много хубави снимки! Снимай още! Ще те спонсорираме,” но когато попитам кога и колко, 99% мълчат и забравят колко са хубави снимките... 

Сега търся спонсори за новия си проект “Портрет на Матерхорн – 2015” Много хора на откриването на последната ми изложба “Обиколката на Монблан – 2”, вдъхновени от фотографите, възкликнаха, че ще ме подкрепят за нов проект. Животът ги грабна и забравиха... Но един човек, когото не познавам, ми се обади по телефона и ме попита дали съм събрал парите. Отговорих му, че много ми обещаха, но никой не е дал нищо за сега. Той каза: „Проектът ти ще стане. Ти трябва да продължаваш да правиш това, което правиш.” Благодарих за пожеланието и след няколко дни получих чек. Така разбрах какво е имал предвид човекът. Той пожела анонимност. Благодаря му от все сърце. Помощта е голяма, но се търсят още средства. Ако някой желае, може да попита за банковата ми сметка или да прехвърли сума по Paypal на

e-mail: nickchaldakov@yahoo.com До м. август  тръгваме за Матерхорн... Благодаря Ви!

Ник: Спонсорирането в България не се разбира правилно. Когато търсиш спонсори, ти не просиш. Ти предлагаш бизнес. Аз предлагам имиджова реклама на спонсора. Когато това започне да се разбира в България, съзнанието ще се развие. Ние ще напреднем и хората ще са богати и щастливи. Затова не ни се носи име на добра страна, защото не работим за имиджа си, а работим за пари. Въпреки всичко аз имам най-добрите спонсори и винаги моите проекти се осъществяват с достатъчно средства. Работя със спонсорите си и вдигам шум, за да се научат българските бизнесмени, че само с добър имидж могат да имат добри пари. Иначе ще имат мръсни пари. Всеки сам избира съдбата си. Аз съм избрал да бъда чист.

Ник: Този връх е един от най-красивите върхове с света и се намира в Алпите. Той е много фотогеничен и пасва идеално на стила ми на снимане. Изложбата ще бъде по-арт. По-силна визуално и много красива. Ще снимам с една от най-добрите ми ученички, Валентина Кръстева.

Ник: Тази сума е символична, защото самият проект “Обиколката на Монблан – 2” струва 15 000 лева. Моите изложби са некомерсиални и не се продават. Аз не снимам креватна живопис. Аз съм Ван Гог на фотографията, но моите спонсори са непознати хора.

Ник: Моята любов е навсякъде. Обичам живота и живото. Обичам всичко, но до мен има един човек, когото обичам особено специално, защото този човек ме приема такъв какъвто съм. А аз не съм лесен... Благодаря му!
 

Ник: Посланието на нашия проект е просто: „Живейте сред природата! Излезте от офиса или апартамента! Нека живеем естествено...”

Какъвто и успех да сте постигнали на земята, никога не се превъзнасяйте от него, защото с идването на смъртта, ще осъзнаете преходността му. Единственото постижение, което остава и има смисъл, е духовното (не душевното!). Това е моето послание към хората. Нека да отворят съзнанието си, да излязат от догмите, от всички ограничения, да послушат великите учители на света като Петър Дънов, Ошо, Кришнамурти, да четат книги, да се занимават с духовни неща, но никога да не забравят и земното. Нека има баланс между духовното и земното. Който се отдаде само на духовното, стига до психиатрията, който се отдаде само на материалното – до ада. Истината е по средата – трябва да имаме пари, за да живеем добре, но и душа, която да е чиста.

Варна, 2015 г.

Ник Чалдъков

0888 79 75 41