Цветно сияние от Лас Вегас с Еди Вълчева

Еди Вълчева е от онези космополитни творчески натури, за които понятието Родина има малко по-широк аспект. В момента тя живее и работи в Лас Вегас, САЩ. Интересен е нейният път към фотографията, както и отношението ѝ към тази професия. Определено тя има око за светлината и умее да вижда детайлите и красотата навсякъде, да я улавя, извежда и подчертава. Да надникнем в нейния мистичен свят чрез разговор с нея.

Еди, за нас е интересна Вашата творческа пътека. Разкажете ни кога и как открихте фотографията като Ваша съдба.
Първи откри фотографията съпругът ми, а аз му „откраднах“ хобито. Когато се роди вторият ми син, интересът ми към фотографията се засили. Попаднах на снимки на Калина Арсова и си дадох сметка, че фотографията може да не е просто запечатан момент, а много повече.

Как се забъркахте в магията наречена фотография?
Неусетно. Постепенно от снимки без идея, идеята в снимките ми стана водеща. Исках да изразявам емоции, да пробвам различни техники, да „говоря“ в снимки. През свободното си време гледах творбите на други автори или снимах.

Живеете в Лас Вегас. Какво Ви отведе толкова далеч от родината?
Мисля, че винаги съм била чужденец в страната си. Ако не беше Вегас, щеше да бъде другаде. Но като цяло корупцията и липсата на правосъдие бяха водещите причини.

Как от любител се превърнахте в професионалист?
Обмислях идеята много дълго до един разговор с местна фотографка. Попитах я дали очаква заплащане и от приятели и тя ми отговори просто: „Аз влагам в това време и пари, редно е трудът ми да се заплаща“. След този разговор поставих на везните инвестициите до момента и още колко искам да вложа и осъзнах, че ако искам да се развивам, без да ощетявам семейството си финансово, трябва да премина психологическата бариера между любител и професионалист.

Как Ви намират клиентите? Рекламирате ли дейността си?
Клиентите ме намират чрез приятели, фейсбук, пинтерест и къде ли не. Все още не се рекламирам, въпреки че в град като Вегас е наложително.

Преминавали ли сте фото-курсове, школи?
Последните две години посетих Photoshop World и WPPI, където в рамките на една седмица се събират най-известните имена във фотографията. Имах възможността да видя тяхната работа и резултати. Това е най-близкото нещо до курс, през което съм преминавала.

Имате ли участие в международни и наши фотографски конкурси?
Преди да емигрирам не се чувствах готова за тях. Тук отвреме на време участвам, когато си харесам снимка.

Какво най-много обичате да снимате?
Хора с всичките им емоции. От мънички деца, гушнали мечетата си, до възрастни хора, намерили половинките в живота си или радващи се на внучетата си.

Имате ли любими теми и мотиви във Вашите фотографии?
Не бих казала, поне не и съзнателни такива.

Какво Ви вдъхновява?
Всичко. Филми, музика, истории от книги, случайно видяна сцена на улицата, места подходящи за снимки, сгради, дрехи, музеи, други фотографи - всичко, което провокира въображението ми.

Разкажете ни интересна ситуация по време на снимки.
Дъщерята на приятелско семейство е много красиво момиче. Реших да снимам нея и приятелката ѝ на изоставени ЖП линии. Очертаваше се много красив кадър - две красиви дългокоси момичета, с бели рокли и чадърчета, с винтидж куфар, ходещи боси по релсите на фона на залеза... Само че не ми достигаше светлина. Приготвих светкавицата с чадъра, връчих го на съпруга си и започнах да тествам. Казах му да се дръпне малко по-назад, но понеже терена беше неравен, той се обърна да погледне къде стъпва...в случая се оказа на милиметри от главата на гърмяща змия. Момичетата се разбягаха с писъци и аз останах с тестовите кадри и портретна снимка на змията.

Разкажете ни най-смешната си случка по време на снимки.
Последната ми сесия беше смешна. Има пясъчни дюни на около 180км. от Вегас. Когато ги открих, по време на първите ми опити да снимам там, затънахме с нашата кола в пясъците, заради което реших, че този път трябва да отида по-подготвена. Намерих модел и приятел с по-проходима кола и отидохме. За късмет, това се падна през най-горещия ден през месеца, а аз бях по открити сандали в нажежения пясък. Три часа снимане минаха в принудителна ръченица, физиономии и благославяне на времето и пясъка от моя страна, което обаче, провокира много спонтанни усмивки и смях от останалата част на компанията :)))

Имате ли си любими снимки?
О, да! Имам много любими мои кадри. Интересното е, че повечето, които харесвам аз, не се харесват на широката аудитория.

Не мога да подмина въпроса с фототехниката. Мислите ли, че тя е основата за нивото на един фотограф?
Техниката е в основата на качествените снимки, но не и в нивото на един фотограф. При правилно кадрирана и осветена снимка, с каквото и да е заснета, ще е хубава.

С какво снимате?
Никон D600 с обективи 24-70mm/f2.8, 70-200mm/f2.8 и 90mm/f2.8 макро.

Кой е любимият Ви обектив?
Този, който имам :) Преди да мина на Никон бях влюбена в Канонската 85-ца, сега с Никон обичам да снимам на 200мм.

Имат ли американците, според Вас, практика да правят професионални фотосесии на децата си и на себе си? Доверяват ли се на професионалист за заснемане на личните си празници?
Американците са хора като всички други. Някои от тях разбират и оценяват изкуството, за други не е толкова важно. Основната разлика по-скоро е в процента хора, които могат да си позволят да инвестират в това, което им харесва. Спрямо финансовата им свобода варира и нивото на професионализъм, което купуват. Предполагам навсякъде по света е така.

Кажете ни нещо за пост-продукцията. Кадри с малко обработка ли предпочитате или обичате да си играете след заснемането?
Много зависи какво снимам. Ако съм наета просто да отразя събитие, всички кадри минават само основни корекции в Лайтрум, но това е рядкост.
Обичам кадрите ми да носят определена емоция, да са по-приказни, наситени и цветни, а и това ме прави по-различна от останалите колеги. Обичам да си играя и да експериментирам във Фотошоп. За мен пост-процесингът е неразделна част от цялостния процес - от заснемане до готов продукт.

Имате ли други любими изкуства, освен фотографията и кои?
Много обичам музиката, киното и литературата. У дома музика се слуша почти непрестанно, синът ми свири на пиано, а аз имам китара, за която все по-рядко имам време. Напоследък пробвам и видеография, но засега ефектът е само, че не мога да гледам филми спокойно. Следя кадриране, слайдове, последователност на клоуз-ъпи и отдалечени кадри. Ще ми се някой ден да снимам и сглобявам толкова ефектно, колкото ми се иска.

Какво ще посъветвате тези Ваши колеги, които сега тръгват по пътя на професионалната фотография?
Да бъдат верни на себе си и на мечтите си. Упоритост и желание са успешната формула за всяко начинание.