БЛОГ
Деси Кулешова - българска наблюдателност с австрийски привкус

Деси Кулешова - българска наблюдателност с австрийски привкус

Тя твърди, че фотографията е само нейно хоби. Макар че я търсят заради интересния поглед и фотографско око. Деси Кулешова живее и работи в Австрия. И това донякъде се забелязва дори в портретните снимки, които прави. За ценителите на фото-изкуството и читателите на Photoschool със сигурност ще е интересен нейния път и почерк. Не е нужно да хванем полет до Виена, за да разговаряме с нея. Вече пространствата не са това, което бяха. Предлагаме ви да се запознаем с Деси чрез виртуален разговор с нея.

Кога и как влезе фотографията в живота ви?
Фотографията винаги е присъствала в живота ми по един или друг начин. Любовта ми към нея датира от ученическите ми години, но осъзнаването,че мога да превърна тази моя страст в нещо, което да носи наслада на другите и удовлетворение на мен, дойде на много по-късен етап. Първите стъпки започнаха в края на 2012 г във вид на пробни фотосесии на приятели, споделяне и участие на снимките ми в родните фото-форуми. Тогава си дадох сметка, че не съм на ясно с много от нюансите във фотографията и освен огромното желание да снимам и горе долу сносен фотоапарат, нямах нищо друго. Реших да се обърна към професионалист и така записах първия си курс.

Откога сте в Австрия? Защо избрахте тази страна за живеене и работа?
Вече 12 години съм в Австрия. Тук ме доведе съдбата, срещнах съпруга си и родих дъщеря си - моделът, който най-много ме вдъхновява.

Снимате предимно сред природата и в града. Защото така ви харесва или защото все още не сте обмисляла студийно заснемане?
Обичам естествената светлина и среда. Нямам интерес към студийната фотография, поне на този етап.

Какво предпочитате да снимате? Хора? Какви? Пейзажи?
Обичам портретната фотография. Обожавам да снимам деца, да улавям техните естествени емоции. Чувствам се много заредена след такива фотосесии. Другите модели, с които работя, освен тяхната фотогеничност за мен е важно и умението им да показват различни състояния на духа си, а моята задача и предизвикателство е да мога да уловя и да покажа тези моменти. Отдавам се напълно по време на заснемане, работя с голям хъс и любов, освен това отделям специално внимание на обработката, която е много важна за мен. Обичам цветовете, те издават настроението ми. Пейзажи също снимам, но рядко. Трябва да имам по-специална нагласа за тях.

По какъв начин вашите фотографии изразяват вашата житейска философия?
Обичам и се старая красотата да е навсякъде около мен. За мен е важно фотографията ми да носи естетическа наслада и да вдъхновява. Опитвам се да намеря красивото както в радостта, така и в тъгата.

Кой е любимият ви обектив за портретна фотография?
Canon 85mm 1.2

По кое време на годината обичате най-много да снимате?
Може би през лятото, защото това е любимият ми сезон и тогава съм пълна с енергия и вдъхновение.

По пътя към професионализма минахте ли през фото-курсове, фото-форуми? От къде се учите?
Както по-горе споменах минах един курс за начинаещи при фотографа Васил Николов, малко по-късно се записах на Уоркшоп при Николай Колев- Botzi. И двамата много уважавам и съм им признателна, защото те ми дадоха основата. Продължавам да се уча, чета много и гледам постоянно снимки все на любими автори, от които черпя вдъхновение. Фотоапаратът е винаги с мен и непрекъснато снимам.

Как ви намират клиентите? Рекламирате ли някъде дейността си?
Тук искам да уточня, че фотографията за мен е по-скоро хоби. Споделям работите си в много руски, немски и други сайтове и обикновено там ме намират хора, заинтригувани от моята работа с предложения за съвместна дейност по календари, картички и други печатни материали. Платени фотосесии рядко се съгласявам да правя, защото ако липсва творческият диалог между мен и модела, резултатът може да е бъде неудовлетворителен и за двете страни.

Вашите съвети към начинаещите във фотографията, които искат да се занимават с това професионално?
Постоянство. Да търсят вдъхновението навсякъде и да не спират да се саморазвиват.